Постинг
01.02.2018 03:10 -
Начало
Здравейте скъпи читатели,
Искам да ви разкажа за вълнуващите ми пътешествия. Всичко започна през Юли 2017 година. Тъкмо бях завършила 11 клас в родния ми град Тутракан, когато баща ми един ден ми звънна и ме покани да отида на лятна ваканция в Пилзен, Чехия. Доста се колебаех, понеже за пръв път трябаше да напусна страната, но реших да се съглася и да се видя с него. Хванах първият автобус за Чехия, който беше на 1 Юли и за 24 часа бях там. Повярвайте ми, страшно много време е да седиш в автобус толкова ,много време. Баща ми ме посрещна в град Прага и разходката започна. Отидохме до центъра, където се намираше един голям старинен часовник. На всеки час започваше да бие една камбана, а след това излизаха 12-те апостола с камбанки в ръка и започваха да удрят камбанките с едни малки чукчета. Беше толкова забавно. Обиколохме половината Прага и след това се запътихме с кола към града на баща ми, Пилзен. Настаних се и реших да си почина от дългият път и от невероятната разходка. На следващият ден разбрах, че съседът ми е българин и реших да се запозная с него. Беше едно високо момче с пиъсинг на веждата. Изглеждаше ми леко странен, но никога не е зле да се създават нови приятелства. След престоя ми от 1 месец в Пилзен реших, че това е мястото където искам да се развия и казах да баща ми, че искам да започна работа. Малко трудно се намери работа за мен, понеже не знаех чешки език, но все пак успяхме. Първата седмица беше отвратителна на работа. Всички българи ми се подиграваха, понеже не знаех чешкия език и ме мачкаха по всякакъв начин. Но един ден просто ми писна и си казах, че трябва да го науча този език. Цял месец не бях спала повече от 3-4 часа, за да мога да го науча, но все пак успях. Реших и да завърша училище в Чехия. Върнах се в България, взех си необходимите документи за училище и се записах в елитно чешко училище в езикова паралелка. Там учих само английски и чешки, но честно казано аз английския си го знаех, защото си ми беше любим предмет още като учих в България. Завърших училище, имах най-страхотният бал в живота ми и си създадох много приятели. След училище започнах да работя към чешка агенция като преводач. Одобриха ме още на момента, но за съжаление не продължи дълго. Точно след 1 месец след като започнах работа брат ми ми се обади и ми предложи да отида при него в Лондон. Аз се съгласих, понеже от малка мечтаех да отида в Лондон, а това беше добра възможност за сбъдването на мечтата ми. На 17 юни ми беше закупен самолетният билет. Страшно много се страхувах да пътувам със самолет, понеже досега никога през живота си не съм се качвала на подобно превозно средство. Цялата треперех и само се молех да кацнем по-бързо.Пристигнах и някакво непознато момче държеше табела с моето име до изхода. Отидох при него и му казах, че това съм аз. Той ми взе багажа и влязох в някаква кола с българска регистрация. Започнахме да си говорим в колата и от там разбрах, че това е шефа на брат ми. Пристигнахме пред някаква малка къща и след като влязохме видях 6 непознати човека да ме чакат, включително и брат ми беше с тях. Бяха приготвили български ястия, всички се наливаха с бира и много пееха. Бяха забавни, но в същото време и нахални, понеже искаха и аз да пия с тях, но аз нямах това желание. На следващия ден ме събуди шефа на брат ми и ми каза да се обличам за работа. Бях развълнувана какви ли ще ми бъдат колегите и какво ли ще работя. Вкараха ме в някакъв магазин за плодове и зеленчуци като касиерка. Какви глупаци, та аз все още не бях виждала какво представляват английските монети. Беше ужасяващо. Шефове викаха, имаше сбивания между колегите. Пълна анархия. Напуснах след втората седмица, просто не можеше да се трае някой да се отнася с мен като с животно. След 1 седмица престой вкъщи, в който не можах да усмисля как е възможно да има толкова арогантни хора, започнах работа във мъжки фризьорски салон. Беше добре, обстановката беше спокойна, а и се разбирах добре с клиентите. С някои от тях станахме много добри приятели. Работих там 3 месеца, но за съжаление се наложи да се прибера до България, понеже ми се появи проблем с бъбреците. Шефът ми не искаше да ме пусне и се наложи и там да напусна. Прибрах се в България, излекувах се за 3 седмици и се върнах обратно в Лондон. Още при прибирането ми на следващия ден ми предложиха работа в друг фризьорски салон и се съгласих, понеже знаех работата. Първите 2 седмици беше всичко нормално, спокойно, колегите бяха страшно добри с мен, но шефът ми беше този изрод, който обичаше да малтретира жените. Той ме скубеше, спъваше и псуваше като животно. Първите 2 седмици много плачех, много бях стресирана, не можех да спя от нерви, но след това станах непукист и започнах да му отвръщам на атаките. Когато той ме обидеше, аз му се смеех в лицето и просто му казвах, че не ми пука какво е мнението му за мен. Докато един ден той се ядоса, защото не ме вижда стресирана и взе една кутия със салата и ме замери право в окото. Буквално ослепях за няколко дни. Но това беше краят на моето търпение и директно му казах в очите, че не мога повече да работя с животно като него. Взех си якето и напуснах. Точно след 3 дена започнах нова работа в заведение, в което правят само палачинки, вафли и сладолед. Страхотна работа, страхотни колеги. Все още работя там и нямам никакви оплаквания. О, забравих да ви кажа, имам си и приятел, с който съм от 7 месеца. Месец след като пристигнах започнахме нашата връзка. Познавам това момче от страшно много време, понеже живее в същият град като мен в България. От 5 месеца живеем заедно и е просто страхотен, но понякога се държи като малко дете и това ме изкарва извън нерви. Ако се чудите защо пиша толкова късно (1:01 - Лондон; 3:01 - България), просто сега се върнах от работа, което значи, че ,моите блогове ще мога да ги пиша само нощно време. Тази снимка е от творението ми днес.
Искам да ви разкажа за вълнуващите ми пътешествия. Всичко започна през Юли 2017 година. Тъкмо бях завършила 11 клас в родния ми град Тутракан, когато баща ми един ден ми звънна и ме покани да отида на лятна ваканция в Пилзен, Чехия. Доста се колебаех, понеже за пръв път трябаше да напусна страната, но реших да се съглася и да се видя с него. Хванах първият автобус за Чехия, който беше на 1 Юли и за 24 часа бях там. Повярвайте ми, страшно много време е да седиш в автобус толкова ,много време. Баща ми ме посрещна в град Прага и разходката започна. Отидохме до центъра, където се намираше един голям старинен часовник. На всеки час започваше да бие една камбана, а след това излизаха 12-те апостола с камбанки в ръка и започваха да удрят камбанките с едни малки чукчета. Беше толкова забавно. Обиколохме половината Прага и след това се запътихме с кола към града на баща ми, Пилзен. Настаних се и реших да си почина от дългият път и от невероятната разходка. На следващият ден разбрах, че съседът ми е българин и реших да се запозная с него. Беше едно високо момче с пиъсинг на веждата. Изглеждаше ми леко странен, но никога не е зле да се създават нови приятелства. След престоя ми от 1 месец в Пилзен реших, че това е мястото където искам да се развия и казах да баща ми, че искам да започна работа. Малко трудно се намери работа за мен, понеже не знаех чешки език, но все пак успяхме. Първата седмица беше отвратителна на работа. Всички българи ми се подиграваха, понеже не знаех чешкия език и ме мачкаха по всякакъв начин. Но един ден просто ми писна и си казах, че трябва да го науча този език. Цял месец не бях спала повече от 3-4 часа, за да мога да го науча, но все пак успях. Реших и да завърша училище в Чехия. Върнах се в България, взех си необходимите документи за училище и се записах в елитно чешко училище в езикова паралелка. Там учих само английски и чешки, но честно казано аз английския си го знаех, защото си ми беше любим предмет още като учих в България. Завърших училище, имах най-страхотният бал в живота ми и си създадох много приятели. След училище започнах да работя към чешка агенция като преводач. Одобриха ме още на момента, но за съжаление не продължи дълго. Точно след 1 месец след като започнах работа брат ми ми се обади и ми предложи да отида при него в Лондон. Аз се съгласих, понеже от малка мечтаех да отида в Лондон, а това беше добра възможност за сбъдването на мечтата ми. На 17 юни ми беше закупен самолетният билет. Страшно много се страхувах да пътувам със самолет, понеже досега никога през живота си не съм се качвала на подобно превозно средство. Цялата треперех и само се молех да кацнем по-бързо.Пристигнах и някакво непознато момче държеше табела с моето име до изхода. Отидох при него и му казах, че това съм аз. Той ми взе багажа и влязох в някаква кола с българска регистрация. Започнахме да си говорим в колата и от там разбрах, че това е шефа на брат ми. Пристигнахме пред някаква малка къща и след като влязохме видях 6 непознати човека да ме чакат, включително и брат ми беше с тях. Бяха приготвили български ястия, всички се наливаха с бира и много пееха. Бяха забавни, но в същото време и нахални, понеже искаха и аз да пия с тях, но аз нямах това желание. На следващия ден ме събуди шефа на брат ми и ми каза да се обличам за работа. Бях развълнувана какви ли ще ми бъдат колегите и какво ли ще работя. Вкараха ме в някакъв магазин за плодове и зеленчуци като касиерка. Какви глупаци, та аз все още не бях виждала какво представляват английските монети. Беше ужасяващо. Шефове викаха, имаше сбивания между колегите. Пълна анархия. Напуснах след втората седмица, просто не можеше да се трае някой да се отнася с мен като с животно. След 1 седмица престой вкъщи, в който не можах да усмисля как е възможно да има толкова арогантни хора, започнах работа във мъжки фризьорски салон. Беше добре, обстановката беше спокойна, а и се разбирах добре с клиентите. С някои от тях станахме много добри приятели. Работих там 3 месеца, но за съжаление се наложи да се прибера до България, понеже ми се появи проблем с бъбреците. Шефът ми не искаше да ме пусне и се наложи и там да напусна. Прибрах се в България, излекувах се за 3 седмици и се върнах обратно в Лондон. Още при прибирането ми на следващия ден ми предложиха работа в друг фризьорски салон и се съгласих, понеже знаех работата. Първите 2 седмици беше всичко нормално, спокойно, колегите бяха страшно добри с мен, но шефът ми беше този изрод, който обичаше да малтретира жените. Той ме скубеше, спъваше и псуваше като животно. Първите 2 седмици много плачех, много бях стресирана, не можех да спя от нерви, но след това станах непукист и започнах да му отвръщам на атаките. Когато той ме обидеше, аз му се смеех в лицето и просто му казвах, че не ми пука какво е мнението му за мен. Докато един ден той се ядоса, защото не ме вижда стресирана и взе една кутия със салата и ме замери право в окото. Буквално ослепях за няколко дни. Но това беше краят на моето търпение и директно му казах в очите, че не мога повече да работя с животно като него. Взех си якето и напуснах. Точно след 3 дена започнах нова работа в заведение, в което правят само палачинки, вафли и сладолед. Страхотна работа, страхотни колеги. Все още работя там и нямам никакви оплаквания. О, забравих да ви кажа, имам си и приятел, с който съм от 7 месеца. Месец след като пристигнах започнахме нашата връзка. Познавам това момче от страшно много време, понеже живее в същият град като мен в България. От 5 месеца живеем заедно и е просто страхотен, но понякога се държи като малко дете и това ме изкарва извън нерви. Ако се чудите защо пиша толкова късно (1:01 - Лондон; 3:01 - България), просто сега се върнах от работа, което значи, че ,моите блогове ще мога да ги пиша само нощно време. Тази снимка е от творението ми днес.
Вълнообразно
Търсене
За този блог
Гласове: 7
Архив
